За първи път за България се прави задълбочен анализ доколко се спазва създаденият от Европейската комисия „Укрепен кодекс на поведение относно дезинформацията“ от страна на големите онлайн платформи. Анализът е базиран върху данните, предоставени от самите платформи, съгласно подписаното преди година от тях споразумение. Разработката е на екип от Института за големи данни в полза на интелигентно общество – GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ по координирания от GATE проект БРОД (Българо-румънска обсерватория за дигитални медии). БРОД е финансиран от Европейската комисия, с цел създаване на регионални хъбове за изследване на дезинформацията в онлайн платформите. Тези центрове работят в пряка координация с Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO).
През юни 2022 г. големите онлайн компании Google, Meta, Microsoft, TikTok и Twitter (ребрандиран като X), както и фирми от рекламната индустрия и неправителствени организации подписаха Кодекса. Основната му цел беше да се даде възможност на индустрията да се саморегулира в усилията си срещу онлайн дезинформацията, след лавинообразното й нарастване след БРЕКЗИТ, разкритията, свързани с Кеймбридж Аналитика и избирането на президента Доналд Тръмп, пандемията от Ковид и началото на войната в Украйна.
Сегашният анализ обхваща различни анализирани от самите компании периоди, като всички доклади са за миналата година. Анализът се основава на трите основни стълба в Кодекса: рекламата – включително политическата; целостта на услугите и предоставянето на повече възможности на потребителите, изследователите и проверителите на факти. В тази последователност те са анализирани, като авторите са създали собствена методология, свързана с оценката на предоставената от големите платформи информация. Изработена е тристепенна скала за оценка, при която възможностите са положителна, отрицателна и средна, а отделно има и оценка за липса на информация. Последната възможност е важна, защото много от компаниите (например X/Twitter) всъщност не предоставят данни. Използвани са още и елементи от методологията на Kantar Public and Visionary Analytics. Тази методология оценява дейностите на платформите според тяхното съответствие, яснота, уместност, полезност и възможност за проверка.
Обобщените резултати показват, че отговорите, свързани със стълба „Реклама и политическа реклама“ не отговарят на изискванията на Кодекса и това е областта, където платформите са декларирали, че въпросите към тях са най-неподходящи.
При изпълнението по втория стълб – „Цялост на услугите“ – се наблюдават по-подробни обяснения, особено от страна на Google. Въпреки това не е предоставена проверима информация, посочват изследователите. И ако Microsoft, Tik Tok и X/Тwitter смятат, че повечето от мерките са неприложими, Meta предлага отговори за всичките мерки по този стълб, допълват те.
В направлението за „Предоставяне на възможност на потребителите, изследователите и проверителите на факти“, платформите не успяват да предоставят необходимите данни. Подадени са повече данни, но те не са релевантни към темите – например не е ясно как се отнасят към Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България и сайта factcheck.bg, който засега, заедно с българската част на АФП провери, са единствените проверители на данни, одобрени от мрежата IFCN. Както е известно, България също е част от мрежата за проверители на данни на Агенция Франс Прес, а Българската национална телевизия и Българското национално радио правят сериозни усилия в тази посока. В проучването се казва, че ключов недостатък е силно ограничения безплатен достъп до данни за изследователите и се цитира решението на X/Twitter да вдигне таксите за използването на данни за изследвания.
„Ако не бъдат предприети спешни регулаторни действия съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), няма да е възможно представително широкомащабно изследване на разпространението и въздействието на дезинформацията по време на предстоящите европейски избори“, предупреждават учените.
Те настояват големи онлайн платформи като X/Twitter, които се отказаха от изпълнение на Кодекса, да понасят последствия, за да се обезсърчат подобни действия при останалите.
Говорейки за нужда от хармонизацията и еталон за данните, анализаторите дават и още една ключова препоръка: Европейската комисия да създаде обща широкомащабна инфраструктура за обработка на данни на територията на целия съюз, както и механизъм, при който изследователите да споделят своя опит. Учените отбелязват, че това е особено важно за държавите-членки на ЕС с по-малки езикови и финансови ресурси като например България, Румъния, Словакия.
Изследването препоръчва над десет стъпки, които биха могли да бъдат предприети спешно от Европейската комисия, от една страна, и много големите онлайн платформи от друга, за да се подобри прозрачността и качеството на предоставяните от корпорациите отчети.
Документът на изследователите на GATE се появява заедно с доклада на Европейската комисия относно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и прилагането на рамка за управление на риска към руските кампании за дезинформация; обобщения доклад от обществената консултация относно базата данни за прозрачност на DSA, както и доклада за оценка на ирландския и германския център на EDMO.
Целият доклад можете да видите ТУК
Проектът е финансиран от Европейския съюз по договор номер: 101083730 – BROD. Този документ отразява само възгледите на независимия Консорциум и Комисията не носи отговорност за каквото и да е използване на информацията, съдържаща се тук.
